автор: Josephine

В обедната си почивка реши да се разходи из парка. Лято. Зеленина и прохлада от жегата под дебелите сенки на дърветата. Седна на една пейка, изяде сандвича си и запали цигара. Пред него мина млада двойка.
„Защо никога не разбираш какво ти казвам”, каза на висок глас момичето.

Момчето мълчеше. Остатъка от разговора не чу, тъй като двамата се отдалечиха с бърза крачка.

Възрастен мъж разхождаше кучето си.

„Не там, ела насам”, говореше му той като на малко дете.

Две майки с колички обсъждаха семейния живот и как растат бебетата…

Покрай неговата пейка минаха още десетки мъже и жени – от всякакви възрасти. Някои умислени, други ведри, трети – без да издадат никаква емоция.

Какво ли преживяваха всички тези хора? Какъв ли беше животът им? Бяха ли здрави? Бяха ли щастливи? Или просто живееха ден за ден и се носеха по течението? Никога нямаше да разбере края на нито една от тези истории. Виждаше само началото и мисълта, че бе невъзможно да узнае истината му носеше някаква тъга …и същевременно радост.

Сигурно момичето беше ядосано на момчето, че не я изслушва, че не разбира какво чувства и мисли, че него хич не го интересува. Жени…Какво да очакваш от тях. Задълбават в излишни емоции. Момчето вероятно щеше да изтърпи драматичните й излеяния, накрая щеше да я целуне и да й каже, че я обича. А тя щеше да му отвърне със същото. Всъщност всичко щеше да си е постарому – той нямаше да разбира какво му казва и години след това – когато щяха да са женени и да имат деца. Важното е хората да се обичат все пак.

Дядото вероятно беше самотен. Взел си е кучето да му прави компания. Сигурно синовете и дъщерите му са в чужбина.

Двете майки си говорят сладки приказки и се радват на децата, но вероятно се безпокоят за бъдещето им. Дали ще им осигурят необходимото да израснат здрави и да имат щастливо детство? Какви ли ще бъдат малките като пораснат?

И така нататък, и така нататък..

Според настроението си той би могъл да измисли и развие всеки един от тези сюжети щастливо или трагично, но какво от това? Отново истината щеше да остане загадка. Красива загадка.

А той беше ли щастлив? Знаеше своята история. Беше здрав, имаше приятелка, имаше хубава работа. Но това значеше ли, че е доволен? Отново го обзе същата странна тъга, както с неразказаните истории на минувачите. Неговият живот можеше да бъде описан, но с празни клиширани изрази. Отвън всичко изглеждаше добре. А така ли беше? Не искаше да мисли повече. Докато гасеше цигарата си, осъзна, че неговата е поредната неразказана история на седящ в парка човек.