Така те няма, та чак е страшно
и плъзват болки със пипала.
Поглеждам рафта, стъклата...прашно е.
Във тази стая не съм била!
Не съм стояла на тази маса
и този стол ми е непознат.
В анфас е празното и е ужасно,
и ме сковава във своя ад.
И тази спалня изглежда чужда-
чаршаф - бесило, завивка - клуп.
Не помня тук да съм се събуждала-
една възглавница като труп.
Една драперия мълчи изстинала,
по пода мравки чертаят кръст.
Била е друга, сега е минало,
а аз съм светла, лирична пръст.