автор: Vania

Пристъпва тихичко едвам.
Не мога да я чуя в тишината.
От мен очаква нещо да ù дам,
да отвържа очите на душата.
Пристъпва тихичко едвам,
така сломена, предала се почти
и чака сам да се предам
пред бавно гаснещи очи,
Пристъпва тихичко едвам.
Любовта просто ме била избрала.
Под крака килим от чувства е постлан,
приемам я щом вече се е спряла.