автор: Marta

(след седем години)

тук " Невесела песничка с папагал" -
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=98809


В къщичка малка,
вдън дъбова горичка,
живее още бабичка,
далече от всички...

Сам-сама, омърлушена,
не така окумушена,
с треперлива брадичка,
нос увесила, чака птичката...

Преди седем години -
! седем зими изминаха!
нейният папагал
от дома отлетял.

Колко само красив,
шарен, клюнест, бъбрив
и забавен бил той!
Ех, пернат жив герой!


Всеки ден си го спомняла...
Kато спрял стар часовник
на прозореца спяла,
чакала папагала
...

В ден един най-нормален
през прозореца жален
в стаичката влетял
папагал с папагал!

Преживял-омърлушен,
посивял и послушен
кацнал в своята люлка,
клюмнала му качулката...

Бабичката изкряскала,
със ръцете запляскала,
папагала целунала,
даже стола катурнала,

изиграла едно
кръшно право хоро
и извикала - Ихуу,
папагалът ми жив е!

Двамата си живели
още много недели,
Винаги се спогаждали
и добре си угаждали,
весели и щастливи,
там са - здрави и живи!