автор: thebigplucky

Във войните, всъщност, никой не побеждава.
Един ден войната просто престава; който оцелял – оцелял.
Прибираш се някъде, където може би те очакват.
(На война, за жалост, само те изпращат с цветя.)
Но ти не си този, когото са изпратили
и не е истина всичко останало, за което си живял.
И го няма щастието...

И с Любовта е така – внезапно осъзнаваш, че я няма.
Който оцелял – оцелял -
остава да витае в пространството между два изгубени свята,
странства между умиращите остатъци
от уморени навици и безсмислени ритуали.
И всичко останало е само страдание.
А щастието – избягало...

Нашият Живот, всъщност, е нашата война; победител – няма.
Понякога отстрани ми е необяснимо странна
временната радост на някой, необяснимо наречена Щастие.
И почнах да разбирам мъдростта и мълчанието
на старите моряци пред чашата-
пристанищата са вечни, но корабите – не са.
А щастието – само спомен някогашен...