автор: RockAround_theC_l_ock

Тайнството на сътворение,
свиден остров на спасение
– е родители;
мъката ти споделената,
радостта ти удвоената
– е приятели.

Нещо нежно, от което
да прелива от сърцето
– любовта ти;
може силно да обичаш,
само ако силно мразиш
– гордостта ти.

Своя рожба да погалиш,
пак мечтите да разпалиш
– и надежда;
гордост ако завещаеш –
тя, съдбата вече знае
– преподрежда.

Пазиш ли си като лично
всичко родно и обично
– тиха радост;
спомени като имàне,
с белези от стари рани
– буйна младост...

... А когато, вече старец,
стигнеш до последен залез
– времето ти отпътувало,
знай, въздишката прощална
няма да изглежда жална
– да те има си е струвало!

Бой..Боев, 2015