автор: veronikas

***

С лято, което се мръщи чакам на прага.
Нищо, че нямам „вкъщи”. Само така съм жива.
С няколко ката мисли и малко дъждовно време.
Капките са безвкусни и пият живота от мене.
С време, което лекува всички ще бъдем спасени.
Аз не умея да плувам и колената ми са надрани.
След всички възможни грешки, мисля – и пак грешно.

Животът ходи на пръсти. Хората спят. Тихо!