Вик сподавен,
в залък давен,
става ти денят кошмар.
Поглед впиваш,
кръв измиваш
днес в живота си - шамар.
Призрак злобен,
камък гробен,
носят ти и друга смрад.
Блага дума-
там на друма,
ти не чуваш в своя ад.
И във скърби
ден загърби,
и намрази своя Бог.
И се впрягаш
да избягаш,
но къде? От трън - на глог...