автор: boliarkabg

Тази дума признато или не от моето поколение мъже, винаги е събуждала фантазии и интерес. Причината мисля е тази, че когато ние бяхме млади светът вървеше стремглаво напред, но все още нямаше „Сексуална революция“, че на всеки всичко да му е ясно. За жената и секса де ,както се казва днес. Тогава да видиш разголена женска гръд все едно от днешна гледна точка да си правил разюздан секс без задръжки. Верно бе, питайте който искате мъж отпреди 60 и кусур години, родом от селата. Пък и от градовете, същата работа. Само дето тия, расли по градовете бяха виждали поне по-дълбоки деколтета. Е, ние по селата пък бяхме виждали случайно или не разни други неща, но това е отделна тема.
Та вървя си аз сабахлям по пътя нанадолу, към кафенето, нашият селски парламент и гледам на една булка в двора, на простора турени да съхнат няколко сутиена. Брях, да му се не види. Няколко, не един, че и разноцветни. Тя тая булка скоро се беше прибрала от града заедно с мъжа си, не беше и кой знае колко по-млада от нашите. Ама пълна пазва имаше и добре я разлюляваше като върви по пътя. Тая разлюляна пазва ни караше да мислим къде ли отива и защо ли. Да не беше пазвата едва ли бихме мислили толкова за посоката на пътя й. Всеки си има път. Тая сутрин обаче с тия увесени на простирите в двора й сутиени, ми се разката фамилията. Изведнъж се замислих по много въпроси. Що са й на тая булка толкова много сутиени бре ,че и с разни цветове. Не само да речем бял и „телесен цвят“, както му вика мойта. Тука имаше и зелен, моята щеше да рече „електрик“. Бе даже и електрик да е, интересна работа е тая, а като е електрик става още по-интересна. Що й е на тая жена такъв сутиен. Тя е на години, с мъж, с него на село. Що й е такъв сутиен , който дори ние, страничните наблюдатели, няма да видим под дрехата й. Имаше не само още черен на цвят, ами и червен. Е, тая работа вече минаваше границите. Все едно ще мами бик на арена с тоя червен сутиен. То бикове дал Господ у наше село, ма кой все се питам аз, ще го види под роклите й, че и под блузите. Е, някоя презрамка може би, но това не беше интересно. Значи, да ги запомня, та д а разясня ситуацията в парламента долу в кафенето. Бял, „телесен цвят“, „електрик“, черен и червен. Е, слава Богу половината цветове и аз ги знам, разпознавам ги. Интересно и възбуждащо. Мисля си, абе аз зная долу-горе размера на пазвата й, но все пак тия сутиени ми се виждат големшки. Ще рече, че може оценката ни да не е вярна, ама пък не може и да се провери на място. Хвърлям едни коси погледи към сутиените. Бре, да се не види и работата им, само дантели. Такива сутиени доде ги махнеш те карат да тръпнеш от очаквания за гледката. Щото трудно се махат, а пък това, което крият не ти дава мира. Да не казвам що труд е да разкопчееш един сутиен. Хиляди модификации на закопчаване. Цяла електронна система ще разкодираш по-лесно, отколкото да разкопчееш сутиен. Чувал съм, надавайки ухо към младите, че днес жените или не носят сутиени или сами си ги махат като дойде зора. При нас и до днес не е тъй. Част от играта е ти да махнеш сутиена. То верно, като е без него лесно става всичко-от вратата за краката. Дааа, но не е много възбуждащо тъй, друго си е да се занимаеш с разкопчаването му, а през това време да тръпнеш на кокал. Друго е и да видиш цветът му, дантелата и за секунди да гадаеш какво има под дантелата, щото нещо ти се е видяло там, пък дали е точно такова.
Охххх, минавам аз край тоя двор със сутиени, пък ме налита да се върна докато моята е още под юргана топла, топла. Няма, ще вървя право в кафенето-парламент да разкажа на другите какво съм видял и да пофантазираме заедно. Може за нещо да не съм се досетил сам минавайки като стрела на бавен каданс край двора със сутиените. Туй ще е по-интересно, за …другото има време, като се прибера на обяд. Тя жената си е дОма, къде ще бяга. Най-много да е простряла двата си сутиена, белия и „телесния“ цвят.
Ще видим…сега да занеса инфото за прострените, цветни сутиени.

Милка Маркова