автор: LeoBedrosian

Едноактна пиеса по „Евангелие от Юда“

Действащи лица:

ЮДА ИСКАРИОТСКИ
ГРАМАТИК от ПИРЕАС

Място на действието:
Пустинята на Синая, Горен Египет

Юда седи унил на един камък и разплита дълго конопено въже. До него голите си клони е разпростряло изсъхнало маслиново дърво, а срещу него на магарешки самар седи дребно угрижено човече – писар от гръцкото пристанище Пиреас, което остри голямо гъше перо. Наблизо е завързано магаре.

ГРАМАТИК:
Гъски, перата им са непотребни и с тях зле се писе! Ето, от сутринта не мога да подостря и три от тия боклуци! А ти говорис! (след кратка пауза, ядно) … Ами говори си, но да знаес, це не записвам.

ЮДА:
… о, хиляди богове, преславни и премъдри! Защо ме наказахте!? (удря главата си с юмруци) И защо людете ме проклеха и се отказаха от мен? Но Той, …. той ми го каза: „Ти ще станеш тринайсетият и ще бъдеш прокълнат от другите“. Така ми каза и така стана!


ГРАМАТИК:
И да знаес, че гъските стават само за утоляване на глада. За такава граматицна дейност, като писането не стават! Нали си жив сега, засто се косѝс? Це имас и тридесет сребърника, кой е толкова богат, колкото теб?


ЮДА:
Каза, че власт ще придобия, над всички ще властвам и над поколенията! Но защо ми е тая власт, като ме прокълнаха!? Ще те прокълнат в сетните ти дни, каза.. Ти, ще получиш свише благоволение и ще бъдеш отделен от поколението на смъртните, ха! Че за какво ми е неговото благоволение!? За какво ми е, като ме отдели от останалите!

Юда още по-настървено разплита въжето, което вместо това се заплита още повече.

ГРАМАТИК:
Ето, и това перо се сцупи, за нисто не става. Скоро сте трябва да ловим друга гъска, юдеино.

ЮДА:
Каква гъска, бе! Сетния ми ден дойде, проклет съм! Ще се беся!! А ти за гъски ми говориш! И от къде ще я хванем гъската ти в тая пустош, а?

ГРАМАТИК:
Нали ти позела да записвам думите ти. А как мислис, че става това без индийско мастило и кацествено перо, а? Как? С бозията промисъл ли? Сте ти каза, це така не става! Така да знаес.

ЮДА (гневно):
По-дяволите това пусто въже! И то за нищо не става! А няма и къде да се удавя!

ГРАМАТИК:
А, не така, приятелю! По канон прокълнатите трябва да се обесят, не да се давят! Мозе да си разпорят и корема в краен слуцай та да им се изсипят цервата. Но да знаес, це няма да ти услуза с ноза ми за подостряне на пера, въпреки, це е остър и идеален за тая работа. Сте ми потрябва. Да не мислис, че само твоите грехове заслузават да бъдат записани?


ЮДА:
Искам по-бързо да свършвам с това. Да видя обещаното, нетленното, Вечното! „Ела, за да те науча на тайни, които още никой човек не е виждал – ми рече Той - Знай, че съществува велико и безгранично царство, чийто край никое ангелско поколение не е виждало“. Искам да видя Царството, да му вкуся изворите, да му вдишам неземните аромати, да му зърна безкрая! И никое оплетено въже няма да ме спре!

Юда продължава още по-настървено да разплита въжето.

ЮДА:
Да, знаех, че ще ме прокълнат, нали и Той ми го каза. Не ми спести никоя истина и всичко което предрече, така и се случи. Но дали поиска, да го предам? Каза, че ще го освободя от земното му тяло. От земното! (за момент спира и поглежда замислено) И защо аз трябваше да го освобождавам от тялото му? А, защо, гърко?

ГРАМАТИК:
Аз не разбирам от тия работи. Прост писар съм и не се занимавам с политика.

ЮДА:
Не можа ли да се хвърли от Храмовия хълм, или да изпие чаша бучиниш? Не можа ли? А сега трябва да понасям всичко това аз. За тридесет сребърника! Айде мерси! Абе ти пишеш ли?

ГРАМАТИК:
Най-цинно, Господарю! Не пропускам и една от думите ти. Нали не си забравил петте сребърника, които обеста за работата ми?

ЮДА:
Всичките ги вземи! Ти ще ме освободиш от моето тяло и ще ги заслужиш. До един! Но да знаеш, че не мога да те покръстя. Тая благодат ми е отнета! Не мога да покръстя дори и магарето си, по-дяволите! И защо нося цялата тая прокоба, защо!? Затова ли дето изпълних думите Му? Че Той нали това поиска. И аз го изпълних дословно.

ГРАМАТИК:
Це засто ми е да ме кръстис, юдеино? За да метне Гръмовержеца някоя мълния върху бедната ми глава ли? А, мерси! Аз съм си добре и като езицник! Редовно поднасям зертви на Паладийската богиня и съм ходил в Делфи. Ти ходил ли си в Делфи, юдеино?

ЮДА:
Какво разбираш от висши сили, бедни ми граматико? Знаеш ли колко е безгранично царството Му, какви бляскави ангели летят в него и какви са им бели крилата, а, знаеш ли? И как в Царството властва невидимия и необозрим дух, който

който никое ангелско око никога не е виждало,
никоя мисъл на сърцето не е разбрала,
и не е наречен никога с някое име.

И как там е засиял най-светлозарния облак, който можеш да си представиш и как Той е сътворил и Адамас - първия сред първите и Ел – вечния и дванадесетте ангела, които управляват Хаоса и Долния свят, който ти така нечестиво обитаваш.

ГРАМАТИК:
А ти, кой обитавас, господарю? Не мозе ли да говорис по-бавно, не смогвам да записвам думите ти?

ЮДА:
И как твоето прокълнато поколение е предвождано и управлявано от гнусните Небро – бунтовника и Саклас и Сет и Харматот и Галила, че даже и Йобел и Адонайос! Все долни мошеници, дето управляват твоя грешен свят, гърко!

ГРАМАТИК:
И всицкото това от Него ли науци, от Даскала?

ЮДА:
И много други неща научих, важни и свети неща, които ти никога няма да разбереш, тънейки в своето езичество. Това въже започва да се разплита. Скоро ще премина в Нетленното царство. При Него и сиянието му! И ще се освободя от земните си мъки. Как мразя човека и тленното му тяло, как го ненавиждам!

ГРАМАТИК:
И защо тогава е създаден цовека, а, Господарю? Стом трябва вецно да се мъци на тоя свят, ции грески изкупва тоя проклет цовек от твоя разказ? Така като те слусам все повеце предпоцитам да съм си проклет, но весел и безгризен езижник. Всеки лунен месец сте принасям зертва на Паладийската и веднъз годисно сте се допитвам до Оракула в Делфи. Той, оракула полуцава халюцинации, но карай! Важното е да се увазава трядицията.

ЮДА:
Така е, гърко, всичко това е защото теб и всичките ти събратя и сестри са били създадени от безпожника Саклас, по образ и подобие на злата му и алчна съвест. Затова сте грешни и ще страдате.

ГРАМАТИК:
Да де, ти нали няма да страдас. То възето бързо стее си свърси работата.

ЮДА:
Аз вече страдам, невернико. Моята скоро ще свърши, но ти му мисли!

Разплел въжето Юда става и сръчно го премята през един дебел клон на изсъхналото дърво.

ЮДА:
Ще завържеш ли края на това въже за дънера, езичнико? (подава единия край на граматика) И гледай да е по здраво! Аз ще направя един хубав клуп на другия.

ГРАМАТИК:
Сега разбирам засtо толкова дързесе да убием оная гъска. Заради маста ѝ, та да смазес възето да не ти протрие вратлето. Гресниците не трябвасе ли да изкупят греха си с малко мъки? А ти – да се плъзга, кой ти дава така, юдеино!?

ЮДА (дълбок, пророчески глас):
Истината ви казвам, за всички тях звездите водят нещата към завършек. Когато Саклас изпълни времето, което му е било отредено, първата им звезда ще се появи с поколенията и те ще завършат това, което са обещали. Тогава те ще безчинстват в мое име и ще избиват децата си, и ще ядат труповете им и ще спят с мъже и всичко това те ще правят в моето име, а твоята звезда ще изгрее над тринайсетата вечност.

Юда се качва на клона с примка на шията.

ЮДА:
Това е цената и аз ще я платя.(след кратка пауза) А просто Го освободих от земното Му тяло, което го стягаше, като неудобна дреха. Той сам го пожела!

След което скача и увисва на клона. Светлините бавно угасват, като осветен остава само граматика, сведен над папируса си да записва.

ГРАМАТИК:
Книзниците се приблизиха до Юда и му рекоха: Какво правис тук? Ти си уценик на Исус.
А Юда им каза каквото те зелаеха да цуят. И полуци малко пари и им Го предаде.

Става и прибира кесия със тридесет сребърника.

Изгасват всички светлини.