автор: botyofentiev

Родината не ме поглежда нежно,
по-скоро безнадеждно
ме подминава най-небрежно
и на чужденците отива да превежда.

Родината е мойта баба,
която – лека да ѝ е пръстта,
за мене вече не се хàби,
починала от възрастта.

Родината е мойта майка,
която все ми се оплаква,
но е горда и не се вайка
за пенсията, която я разплаква.

Родината е моята държава,
която с мен се забавлява
и ми подхвърля някакви трохички,
колкото да не измреме всички.

Родината са моите приятели,
които все по-рядко се обаждат,
а тез’, които станаха влиятелни,
без мен се тикат и нагаждат.

Родината – това съм Аз,
един самотник в тишината,
който със прегракнал глас
признава – моя е вината.

botyo