автор: daro

Ти си моята „циганска любов“...
накладеното с борови съчки, кюмбе.
Гласът ти е дъждец,
припяващ по ламаринения покрив
на бунгалото.
Отделната капка от стрехата
на косите ти
кацнала на моите ресници.

Ти вече не си ти – ти си всичко това,
което се случва,
което ръми и тъжи
посред топлата прегръдка на Родопа,

докато цяла нощ до теб се събуждам.

А на разсъмване,
зората с прозата ще ме разпъне.

Ала през нощта отново ще възкръсвам
като най-мъртвия смъртен
живял в мъдростта на тихия огън...