автор: Heel

Сю започна да харесва несиметричността, когато навлезе в пубертета. Може би това бе нещо като протест срещу консервативните й родители, които не можеха да търпят всяко излизане от нормите. Сю се съпротивляваше с всичка сила и бе готова на жертви, за да наложи своето.
Първоначално Сю носеше различни чорапи, но не след дълго това й омръзна и тя премина към различните обувки – купи си два чифта маратонки, едните черни, другите сини, и започна да ги комбинира. Родителите й мърмореха и се опитваха да я вразумят, но тя упорстваше и накрая те решиха, че това е младежка чудатост, която не би могла да навреди. Съучениците й я бъзикаха, но тя само се подсмихваше и се наслаждаваше на интереса, който генерираше несиметричността (с този термин наричаше влечението си към несъответствията).
След две години дойде времето на особените прически. Сю си обръсна главата отдясно, а отляво остави косата си дълга. Доста любопитни погледи събираше по улиците със странния си външен вид. А когато си боядиса косата в лилаво и зелено, направо изби рибата. Но всичко с времето си, и този период отмина. Просто и бе писнало да експериментира с прическите. Копнееше за нещо ново, за някаква по–фина несиметричност. Докато се чудеше какво да измисли, лакира ноктите на ръцете си в различни цветове. Накрая измисли нещо, заради което родителите запротестираха бясно, а именно, сложи си зелена леща на лявото око, и така ходеше навсякъде – с едно зелено и с едно синьо око. Много хора я заглеждаха, което й доставяше неимоверно удоволствие. Съучениците й вече я наричаха Лудата Сю.

Когато Сю обръсна едната си вежда, родителите й я заведоха на психиатър. Психиатърът не откри психическо заболяване у Сю и обясни, че става въпрос за типичното за всеки тийнейджър желание да бъде различен. Просто при Сю това нещо било по–силно изразено.

На Сю й писна да слуша мърморенето на родителите си и им заяви, че ако не я оставят на мира, ще си боядиса зъбите лилави. Те веднага клекнаха. За тяхно щастие Сю не си падаше по татуировките и пиърсинга. Много ги беше страх Сю да не обезобрази лицето си с някоя татуировка.

После, след осемнайсетата година, дойде период на временно изчистване и Сю заприлича на обикновено момиче. Просто бе надраснала шарениите, които вече й се струваха адски инфантилни. Тайничко мечтаеше за някаква по–особена, втрещяваща несиметричност. А родителите й потриваха доволно ръце, мислейки, че дъщеря им най–накрая е влязла в релсите на нормалния живот. Но не би.

След като завърши училище, Сю се изнесе от къщи, намери си квартира и започна работа като касиерка в една бакалия. Смяташе отново да започне с експериментите, защото се чувстваше някак празна в своята настояща симетричност, която не предизвикваше никакъв интерес у околните. Е, беше се сдобила с гадже, но то бързо– бързо скъса със Сю, когато тя „поработи” върху лицето си.

Сю намери някакво лепило с временно действие, с което залепи крайчеца на левия си клепач и лявото ъгълче на устата си. В този си вид, с притворено око и изкривена уста, приличаше на претърпяла мозъчен удар. Работодателят й си изкара акълите като я видя, а тя едва успя, фъфлейки, да го убеди, че ще става въпрос за неврологично заболяване, при което се засягат лицевите нерви и че до седмица всичко ще се оправи. Наистина всичко се оправи (лепилото спря да действа), но междувременно Сю се наслади на стреснатите погледи на клиентите, повечето от които изпитваха искрено съчувствие към нея.

След време Сю си „изкълчи рамото” и цели две седмици ходи с превръзка, държаща ръката й присвита към гърдите. Оправяше се някак си на касата, но работодателят и вече съжаляваше, че я е назначил, може би подозираше, че в цялата тази работа има нещо гнило. .

Плановете на Сю за несиметричност бавно вървяха в насока, несъвместима с изпълняването на служебни задължения. Но това не я притесняваше, защото имаше тлъста банкова сметка, резултат от наследството, което бе получила – баща й се бе споминал малко след като тя заживя самостоятелно. Майка й бе убедена, че тревогите по Сю са го убили. На Сю й бе мъчно за баща й, но пък сега се чувстваше по–свободна да осъществява несиметричността си.

Един ден Сю изненада клюкарстващите пред входа пенсионерки, като се появи в инвалидна количка и с ортопедична яка на врата, държаща главата й леко повдигната и извита на една страна. Всички се потресоха от безпомощния я й вид и я обсипаха със всевъзможни въпроси. А Сю, говорейки бавно и със заваляне, им обясни, че е паднала по стълбите на един подлез и си е счупила два вратни прешлена. Добави, че има засегнати нерви и трудно движи левия си крак, само левия, разбира се, та затова временно ще ползва инвалидна количка и патерици. Хората й помогнаха да се качи в асансьора, а тя, на влизане в апартамента си, им демонстрира новата си несиметрична походка – бавно куцукане, съпроводено с мъчително провлачване на „засегнатия” крайник. Съседите й помагаха с каквото могат, добри хора.

Социалният живот на Сю обаче не пострада, даже напротив, стана по активен. Младата жена излизаше всеки следобед и започваше да обикаля града с новото си превозно средство на две колела. Държеше засегнатият си от „частична парализа” ляв крак изпънат напред, подпрян на специалната ватирана поставка, като когато времето бе хубаво, оставяше стъпалото си босо, за да постигне жадуваната несиметричност спрямо здравия, обут в маратонка крак. А и босотата сякаш привличаше повече погледите на минувачите. Застиналата й в неудобно положение глава й придаваше откачен вид, който понякога плашеше малките деца. Влезеше ли в заведение, тя моментално ставаше център на вниманието. Все се намираше някой мъж, който да й предложи компанията си. Сю често си заработваше почерпки или масажи на гърба или „изтръпналия” крак, или помощ при обуването на чорап или, съответно, събуването му. Често я подпитваха как е пострадала, а тя с удоволствие разказваше измислената и украсена с десетки интимни подробности история. Веднъж с привидната си безпомощност принуди две сервитьорки да й помогнат да ползва тоалетната. Те проявиха похвално старание при обслужването, макар че си личеше, че са доста притеснени. Но услужливия младеж, който лично я нахрани с пържени картофки (Сю го излъга, че ръцете й са болезнено изтръпнали) не се притесняваше изобщо, даже си поиска секс, като обеща, че по време на акта ще е много внимателен. Получи каквото искаше, включително и няколко интересни бонуса.

С течение на времето на Сю й писна да се прави на полупарализирана, още повече, че на няколко пъти я хващаха в измама – понякога забравяше, че левия й крак е извън строя и започваше да стъпва уверено на него, докато се придвижваше с патериците. Замечта за нещо истинско, за необратима несиметричност, която да промени живота й завинаги. Представяше си как изпъва левия си крак на релсите и влакът го прерязва в бедрото, създавайки съвършената несиметричност. Категорично отхвърли тази безумна идея, защото не бе самоубийца – рискът да загуби живота си бе прекалено голям. Но все пак успя да намери решение на проблема. Един фелдшер, свързан с престъпния свят, срещу значително заплащане се съгласи да ампутира „чисто” левия й крак. Естествено преди това доста се опъва, защото не виждаше смисъл в цялата тази работа, но си свърши съвестно работата и осигури на Сю така мечтаната перманентна несиметричност.