автор: hristam

Белези детство - хвърчило и лято,
боси пети сред солените миди,
лунна пътека, без шум по която,
малкият приказен принц си отиде.

Цветето влюбено още го чака,
сгушено в меката гръд на земята.
Толкова дълго - дори не заплака -
че се превърна във част от скалата.

В люлка от вятър я люлят ятата,
с пясъчни пръсти брегът ще прегърне
камъкът с цвете в сърцето, очакващ
малкият приказен принц да се върне.