автор: botyofentiev

Докъде достигнах, докъде?
Да се съмнявам в мен – виновен,
че не прегазих онова море
до коленете дето беше и основен

играч във покера бях аз,
заложил собствения смях.

Преди да паднеш във захлас
да те разлюбя – не посмях.

Оставих те и ти далече
разлисти твоите цветя.

Защо си спомних тази вечер
за непростимите неща?

Аз пак със теб живея
и те имам,
както някога преди.

Седя и тъжна песен пея,
и кима
снимката на моите вини.


botyo