автор: Vania

Нощта, когато настъпи
и обгърне града в светлини,
ориентир ще са за някого по пътя,
че и сред мрака остават следи.

Поглеждаш на града суетата,
как се къпе в безброй светлини.
Разбираш, че някой си плаща цената
И нощем осмисля самотните дни.

Но нощта е измамна, прекалила със грим,
Денят ще го размаже по всички лица
Нощем Градът е примамлив, неустоим
Зад неонови маски крие сива грозота.