автор: Valens

В града на липите е тихо
и мислите, топчета град,
убиват в мен всяка усмивка
и плахия опит за грях.

В града на липите без обич...
Рисува художникът в мен
очите ми - тъжни бонбони,
ненужните устни от мед.

В града на липите...
Сама съм.
И може би по е добре
заплувала, там, в аромата им –
във липово нежно море,
да разбера, че не трябва
да прося човешка любов,
а с кротко смирение, вяра
да я открия във Бог.

Валентина Йосифова
24.06.2015 г.