автор: daro

В плодоносната градина,
съзерцанието на ума
зрее в чаша вино.

Иска да размисли.
Спокойно да ти се порадва –
иска да поиска.

Да забрави прилепналата
като прилеп тъмнина
в селенията на отшелник.

не оставяй принца да се възцари
на престола отреден за просяк

Боже мой,
това пък откъде дойде!

И в теб попи като елей.

Окото зримо на сърцето
към виното посегна...

и не пожела
със себе си да се напие.