"Има ли някой... да изслуша моята история -
за едно момиче, което дойде, за да остане..."
"Момиче", Джон Ленън
Магнетофон. Коняк. Димят цигари.
Върти се старата, добрата ролка
и пеят "Бийтълс" с тъжните китари
за любовта, донесла само болка.
И в полумрака синкав се оттича
една безпомощност несподелена
и аз си спомням за едно момиче
с коси от злато и очи зелени.
Разпукваха тогава първи пъпки
красивите разлистени дървета
и първи път незнайна сладка тръпка
ни караше да скитаме в полето.
За първи път тогава те целунах,
теб, моето единствено момиче -
в душата тихо звънна нежна струна,
изви в небето песен малко птиче.
А в ниското рекичката шумеше,
усмихваше се слънцето в небето,
"Обичам те", момичето шептеше,
"Обичам те", отвръщаше момчето.
Сега е всичко толкова различно...
Сега... като че някой друг е в мене -
в съзнанието проблясват хаотично
мечти и чувства, рано разпилени...
Магнетофон. Коняк. Сив дим извива,
кълби се, наслоява се в душата
и с песента на "Бийтълс" си отива
едно момиче със коси от злато...