автор: daro

Те се унасят в читалището,
по пейките
на изгорения трудов ден.
Те са читави хора –
тъкат килими със фигури
от абстракции на живите спомени,
а ние се опитваме да ги завием
със своите халища.
И тачим ги с думите си,
но четем ли душите им!?
Добряците
черпят с прозявки,
със сливова и баница.
В тях липсват заигравки –
събуждане и заспиване ранно
е на гърба им тежката раница.
Те имат животни за хранене
сред киселеца на срутения си живот.
Северозападните селяни
се хранят с лапад – лопуша
и къде другаде, освен
в Лопушанския манастир да се молят!

Те са малките...
тихите хора
с гърмящи от мъка сърца.

Да ги погалим с добро.
Те нямат нужда от сънища.

Заменят ги с лоша ракия,
докато северозападният вятър рови
из печалната угар на живота им.

На тъжна усмивка прилича минутата,
в която седящи,
заспиват...

Идете и вижте...