автор: Shrike

Звездните дракони се пробуждат. С цветовете на изгрев, с аромат на море. Впиват огнени погледи в центъра на Вселената. Забиват лъскави нокти в сърцето на времето. И поемат.
Слънцето се ражда в крилете им, разпилява се по медните люспи на милион златоткани светкавици. Бягащи огнени бързеи разсичат небесната гръд.

Очите ми се превръщат във въглени. Тялото ми е златна струна любов. Пръстите ми ваят безврмеие, пулсират с ритъма на живот. Приласкавам мрака в душата си, сребърни нишки, вероятностни вълни-смърт. Блестя. И поемам. Към центъра на Вселаната. Звездните дракони ми шептят.