Жечко
- гладко избръснат, с риза на едри райета и завърнат ръкав, черен брич с ботуши. Когато говори, пристисква зъби, сякаш да не каже нещо излишно - гласът му е тънък, леко изцибрен…
Ходил на школо до четвърто отделение, изключително любознателен и жален за новости…
- Чифутин, не ще да оре, не ще да яде, все гледа анджаклами да бърника!
Макар да има петмеджийница, Жечко е фукара, не е богат човек. Живее в къща с две големи стаи, на́едно с трите деца. Преди три-четри години, големият син Нанко, доведе снаха от Чемурли – Кана му роди два внука и станаха осем души семейство.
Лятос се кани да строи, че работата понадебеля - Кана стана кмет на селото! През ден, през два идват разни големци от касъбата и тя все в къщи ги води - няма де ни да ядат, ни да преспят…
Жечко признава за народ само немеца, според него:
- От швабско идват всички новотии в техниката…
Петмеджийница най-радва децата - вкуса на бонбона не знаем, захар не сме близвали, ама без петмез на софрата не сядаме …
Всяка къща засява тръстика - когато узрее наесен, я сечем със сърпове над корена и пренасяме за обработка в Жечковата фабрика...
Резачка, чрез няколко метров широк гумиран ремък, задвижван от дизелов мотор, нарязва тръстиката на ситно. Смляното се изсипва в огромен варел, дето се пресова с дървен кръг, притискан от червяк въртян на ръка от двама по-яки помагачи. Ниско долу, от чучур, изтича захарният сок в огромни двуметрови правоъгълни тави, под които гори огън. Сладката течност с часове се пече, докато стане гъста – това се прави най-вече нощем, заради горещината от врящите тави, които с дълги дървени лопати трябва да бъркаме непрекъснато, та да не загорят… Когато в омайващия ароматен сок сложим резени от тиква и хвърлим снопчета индрише, става най-сладкия рачел на света!...
Готовият петмез се налива в огромни полирани отвътре гърнета, от които през зимата гребем с дървена лъжица и бъркаме в попа́рата или в компот от ошаф…
Баба разправя:
- Навремето, калеко ти Ностор, гребнал с дървена лъйца петмез от гърнето, и гледа ококорен охлепан плъх - не може да се отлепи от петмеза! Ностор, малка будаличка, го взема за рачел и му вика:
- Ей, челче, ти гедаш мене, я папам тебе!...
Така, докато един есенен ден се разчу, че в селото ще се прави текезе!
На Жечко няма кой знае какво да му вземат – трийсетина декара кай-ряк земя и една кранта, с която тегли резачката с мотора… Рекат ли да му вземат петмеджийницата - без ръце остава. Пък и не уйдисва, няма как да се дърпа – снаха му прави пустото текезе… За Нанко е добре, и без това пасе чужди овце, пак ще ги пасе, само че общи, а той с жена си Стояна ще превиват кръст и теглят каиша на стари години…
От тревога, от що ли, сън го не хваща – снощи Кана го накара да подпише, че „дава всичките ниви и имущество“...
- И петмеджийницата, значи!…
- И петмеджийницата, барабар с кобилата.
- Няма ли чалъм да си остане у нас, па нека е обща?
- Няма…
- Кога?
- Заран, по-ранко…
-Ами, ако…
Замлъкна - няма кой да го чуе…
Сутринта, по тъмно, да не го гледат хората, завлече петмеджийницата в стопанския двор.
Върна се, извади от салма́та са̀ка за риба и каза на Стояна, че отива на Дерменгьол да се изкъпе и хване малко самсия за вечеря…
Нарами са̀ка и… не се върна!
Деца от селото намериха мрежата на брега - казват, имало следа от хързулване... Без да ще ли, нарочно ли, все тая...
Години петмеджийницата на дъжд и слънце, гни и ръждясва в сто-панския двор - полека-лека, едно по едно, „Жечковата фабрика“, изчезна незабележимо…
Както и самият Жечко!…