автор: Mitko19

Лениво, бавно се търкалят дните.
Животът неусетно отминава,
а музата ми дреме. Ще опитам
за скуката днес стихче да направя.

Тя, скуката, е чувство на досада.
Да мине - си готов на глупост даже.
Но сториш ли я - някой ще пострада.
В туй сигурен съм и ще го докажа.

Калашников бил в болница, когато
от скука тъпо гледайки в тавана,
идея му дошла за автомата.
А после, стана тя каквато стана...

Бай Владовата внучка заскучала,
а той - заспал. И отмъстила гадно:
Лукаво спешен номер тя набрала.
- Елате, - рекла - дядо ми припадна.

От скука, със сестрата дядо Владко
решил на чичо Доктор да играе.
А тя заченала. Той пак е татко
и дълго време няма да скучае...

Усещам, че уви, сте недоволни
от нещо в тия рими злополучни.
Простете слабостите им неволни.
Не съм виновен, темата е скучна.