Отново споменът ме връща,
в селцето малко, в старата ни къща
в градината, обрасла със треви,
но още пази аромата на липи.
Дървета клони са разперили
сякаш са протегнали ръце,
за да запазят мили спомени,
от времена отминали.
Къщата стои заключена,
през прозорците надничат образи,
пеперуди пърхат със крила,
сякаш са души на мъртвите.
Пещта отдавна е изтинала,
но чувствам мириса на топъл хляб,
и споменът ще ме връща винаги,
към двора със цъфнал липов цвят.