автор: botyofentiev

Кратерите по сърцето ми
са с отдавна засъхнала лава,
там, където бяха ръцете ти,
сега се сипе забрава.

Там, където бяха очите ти –
сълзи пресушени,
и изпепелени метличини
в прах разпилени.

Ала смехът ти се носи в ушите ми
и виждам твоята усмивка…

Така и ще свършат дните ми –
в края на тази извивка.