автор: rumenaradeva

. ЛЕБЕДОВА ВЯРНОСТ (фентъзи-приказка)

Беше, късна среда вечер. Дани седеше в скъпо заведение на морския бряг с трима свои приятели. Всички те бяха лекари,хирурзи. Разговаряха шумно и отпиваха от кралското токайско вино, реколта хиляда деветстотин осемдесет и втора.От време на време избухваха в закачливи смехове. Тогава съвсем изневиделица единият от хирурзите каза:”Не всеки който скита по земята е изгубен”. Да! Прошепна си наум Дани, това са думите на писателя Дж.Толкин. Колко много истина има в тях!
! Толкова много колкото в книгите които писателите слагат в раздели фантастика. Тази мисъл за миг му прозвуча по следния начин-„Добре че,е майтапа за да си кажем истината” Или добре че,е фантастиката за да ни кажат истината”Познаваше една жена която нямаше аналог с никоя друга. Тя скиташе..със своята дарба! Припечелваше скромно , често с усмивка споделяше-самото изкуство,е наградата! Отдавна беше проумяла,че Господ даваше сила на онзи който,е готов да понесе кръста на свободата. Дани обичаше тази чародейка ,но отсрочваше момента на своето признание.Вярваше ,че до края на живота си щеше да пази тази жена в мислите си!Близостта и го даряваше със светлина. Чакаше я винаги да се прибере отнякъде, за да потъне в топлите и очи. Вечер преди да заспи извикваше усмивката и целуваше устните й. Точно там Дани беше видял тази различна жена. В най-хубавия, не изтрезняващ и пикантен свой сън.
Преди години в една съвсем обикновена нощ на един съвсем обикновен ден Той сънува един необикновен сън.Вървеше по зелена и необятна морава. Беше сам. Толкова безкрайна зеленина се ширеше пред погледа му,че Той сякаш летеше обяздил дивото щастие.Някъде в далечината видя огромно бяло пространство. Запъти се към него. Не помнеше колко време беше извървял по зелената морава, но когато стигна до местото усещаше,че не може да си поеме дъх от умора. Вдигна глава нагоре и погледна. Беше под огромно дърво което приличаше на плачеща върба. Но….то дървото, сякаш беше магическо. Клоните му които достигаха до земята бяха поръсени със бял прашец. Дори самата дума прашец тук не,е точна. Сякаш беше обсипано с малки бели пухчета. Дани протегна ръка хвана един от клоните и ти тръсна с ръка. Нежните перушини полетяха, сякаш бяха милиони бели пеперуди. Исусе Христе каква красота извика в радостта си Дани и разтърси с ръка още един клон. Отново всичко се повтори като снежинки пухчетата накацаха по дрехите му. Легна под дървото което сякаш като крепостно убежище го скри в обятията си.Нямаше вятър,нямаше слънце,нямаше луна, нямаше вода, но имаше красота, несравнима с никоя друга. Беше само Той, дървото и светлината на деня. Не разбра кога отново,е отишъл в царството на съня или получаваше халюцинации защото всъщност той спеше. Странно получаваше се нещо като сън в съня. Когато отново отвори очи с изумление изумление видя два бели лебеда които стояха под клоните на пухената плачеща върба. Разтърсваха сякаш, сърцето на бялото дърво и…увиваха грациозните си вратове един в друг ,а дървото ги посипваше с пухчета. В този момент Дани можеше да се закълне,че Те лебедите се смееха и си пожелаваха нови и нови мечти. Дали го виждаха него човека? Не знаеше! Едва ли лебедите виждаха нещо друго освен себе си. Бяха двойка монограми красиви птици. Дали бяха стари? Или млади? Как можеше да разбере,сънуващия Дани? За миг реши да поговори с тях, Той беше човека, безстрашен и смел,но..това му внезапно хрумване бързо премина в колебливост. В този миг някак осъзна,че сънува.Той човека, който водеше толкова динамичен и отговорен живот,да разговаря с лебеди! Наблюдаваше мълчаливо щастието им. Птиците излъчваха красота, гордост и величие.Погледнати от страни, те приличаха на едно много красиво семейство, на което би завидял всеки човек. В този момент след тези мисли Дани се изправи на крака, хвана клоните на дървото с две ръце и го разтърси,здраво!.
Пухчетата накацваха по него,а Той не спираше да крещи в умът си. Искам да срещна жена, искам да обичам жена с душата на Лебед!И в този миг,о чудеса! Дървото на мечтите сякаш се събуди. Изви клоните и скри в себе си двата лебеда. Дани стоеше като хипнотизиран! Отвори се врата от стъблото му. И като холограма от там излезе жена, с дълга бяла рокля. Дани протегна ръцете си, но те преминаха през тялото й. Не беше истинска от плът и кръв..беше като видение,като сияние като кристална вода.
Събуди се…,но този истинен спомен на съня дълго време го опияняваше мислите му. До деня в който видя същата тази жена ,но реална. От плът и кръв. Срещна я в частната си клиника която след съня ,построи.
-Дани…! Отнесе се някъде,докторе!-каза единият от приятелите му. Не,ни ли чуваш от кога ти говорим. Поискахме да ни преместят масата в морето. Хайде,стани от стола си за малко,докторе! Дани излезе от унеса по съня си и се изправи. Такива си бяха приятелите му, изпускаха адреналина си в щуротии. В Този момент мобилният му телефон звънна. Беше Тя,жената, Лебед!
-Чакам те!-каза тихо Дани, още преди любимата му да ,е отронила и думица. Когато приключиха разговора лицето му блестеше. Тази нощ Тя щеше да заспи в обятията му. А,утре? Утре,е един далечен ден,нека се насладим на тази нощ-усмихнат си прошепна Дани. Отдавна осъзнал…простичката истина от истинския сън.
И двамата сме доктори,мила моя! Аз лекувам телата на хората,а Ти душите им! Дървото на желанията ни подари… лебедовата вярност,към Хората!