автор: meiia

А ти пиши, не питай за писмата
къде и как, и кой ще ги чете.
Дърветата изгубват си листата-
тъй твърде кратички са те,
че и дървото даже не запомня
сезонната им влюбеност, уви...
И светлината им, зелена и бездомна,
на този свят безмълвно се диви.
И го множи, прежалвайки листата -
покрива кълновете с тих килим.
Пиши... Не питай за писмата.
Без любовта сме отговор от дим.
И няма отговор. Не се наднича
с крила от думи в нечий свят.
Пиши до Словото. А To... обича
онези тихи думички от необят.