/част първа/
Всичко започва с празните приказки, в които се търси някакъв смисъл.
Подхвърлена дума - поета дума.
После изречение, после разговор, после ново начало. Или край!
Зависи от положението и гледната точка. Понякога края не е ново начало, както твърдят умните глави.
Та думата ми е за приказните герои, които така приказно си приказвали празни приказки.
И им вярвали.
И се надявали, че между тези празни приказки ще намерят смисъла на съществуването си.
Всъщност всичко започва с празните приказки.
Или завършва с тях. Зависи от гледната точка.
Понякога празните приказки на приказните герои давали много пълна картина на приказните случвания около тях.
Понякога празните приказки между другите приказни герои, с които били свързани моите герои, създавали усещането за отдалечаване от приказността.
Важното е да има приказки. Пък били те и от празни приказки.
Защото зад празните приказки, моите приказни герои си правели приказката от която имали нужда.
Защото зад приказните приказки винаги стои една приказка от празни приказки, в която всеки приказен герой може да стане герой.