автор: VOLTER

Ванчо Държавата
- така го наричат всички. За него „няма“ е дума пълна със съдържа-ние.
- Няма „няма“ - държавата „има“всичко! – пъчи се Ванчо и размахва ръце зад биреното си коремче.
Ванчо е шофьор на голям началник. Познаваш ли Държавата, не е нужно да знаеш началника, не познаваш началника - задължително е да знаеш Ванчо, ако искаш да ти е широко около врата и всички врати отворени…
Макар с основно образование, по възможности би могъл да бъде на мястото на самия началник, пък и колко му е да запише вечерна гимназия!... Кой директор ще откаже кетап на Ванчо Държавата - да откажеш на такъв о̀правен човек, все едно си отказал на държавата!... А да откажеш на държавата не е добре…И що му трябва да става началник, гато никой няма да го бръсне за слива… Ванчо е момче за всичко - каквото трябва на началството той го осигурява на часа. Две мнения няма: Кой каквото и да казва, Държавата е стъпил здраво на крака и без зор получава всичко, за да живурка прилично, щото Ванчо не е просто шофьор на началник, Ванчо е нещо повече - той е самата държава!
Държавата не мисли никому лошо - винаги самодоволно усмихнат и добронамерен към всеки и всичко… Той има толкова много приятели, че враговете му се броят на пръсти и затова се спотайват, защото Ванчо си има верни авери с които през късните нощи си пие виното…
Един от верните му дружки е баща ми - до́йде ли Коледа, заколи ли бат’Тенчо прасето, нареди ли на сайванта ония ми тлъсти и пълни с праз и кимион луканки, Ванчо става дежурен гост в дома ни… На мама и́ призлява когато чуе, че се хлопа на пътната врата по късна доба:
- Де ходи, де пие, Господ знае - веднъж да е дошъл като ората по светло, та да си тръгне о̀време. Да опустее и Държава и на́мера, чака да подкараме първият сън и да се разрука кат’падарин… Тоя човек къща и жена няма, та да го озъпти и коландиса …
А баща ми се разпорежда по бели гащи навличайки бричове:
- Я, върви да разпалиш оджака и тури суджук в жарта, я за на́точа виното… Де е каната!?
- Он ден Държавата кат са натряска я скърши, забраи ли!... Как ли да помниш кат’беше и ти кьор кютук …
- А, стига си плямпала, ми дай бакърчето…
- Бакърче… бакър не щеш ли!...
- Бе, мамка му и канджа , барем по темно за́твори тая фурнаджийска лопата…
- А, върви да отваряш, че кучето се раздра… И кьорово и сакато разбраха, че е дошъл Държавата…
Влиза Ванчо с корем напред, ухилен до уши, закичен с червена маловка, а каздисаната стопанка набързо се разсънва.
Ванчо си води шофьор - от тая къща все на ръце го изнасят, а понявга катурнат от стола осъмва и на хасъра…
- До тука арно, само Хайваза го няма!... Айде сега, докат как’Гина пръжне суджука, ти върви докарай кумеца, нъл’така бат’Тенчо? – нарежда Ванчо на шофьора си.
- Ма, той веке го е отпрал под чергите с циганката, дъл’ше мръдне – назладисва се шофьорчето.
-Бе ти му ка́жи: Тенчо поръча да додеш, пък той си знае…
След малко, тежко подкарал с каба краллето „Извеждане на булката“, завтасва и Хаваз!...
- Кола геле , живи и здрави, да е здрава и читава кумицата, да е все засмяна и припряна, та да ни окумява барем още сто го́дин, пък сетне оня горе да му мисли!...

Четата е оформена - голяма раб’та е Хайваз да ти е на софрата!…
Ама, и Ванчо няма грешка…
А бе, направо да се провикнеш:
- Е-и-й, хора, де, да бяха всички кат’Ванчо Държавата, дето има всичко за всички!...
Да живей държавата!...