Снарядите на бръснещите джапанки.
Войниците от сладоледените клечки.
Поемане на глътки тишина
и поразяващи откоси глъчки.
Летящите чинии над махалата –
ние бяхме...
И умирането всеки ден
в локвите отдали се за шляпане,
за честта
на съживените хартиени герои.
Гласовете ни растяха до Шаляпин
в условията на война, разказана студено.
...
Обичаме, мечтите ни да палят.
Възкръсваме, докато изгаряме...