автор: ma_gi

Жълтите
отпечатъци
от пръсти
по тапетите на твоята стая
понякога те загръщат...

А понякога си мечтаят.
За кадифето на твоята кожа.

Или за меда по устните...

А понякога са
художника,
който рисува чувства...

Могат да са
позлатата
по ръбчетата на спомена,
който препива с лято...

Или да го прогонят.

Щом засладни соленото.

А щом потънат в мълчанието,
стават
нелепо черни.

Колкото отчаяние.

Жълтите
отпечатъци
от пръсти
по тапетите на твоята стая
можеха
да прегръщат...

Можеха да желаят.

И да сияят в тъмното –
да осветяват мрака.

И да говорят в сънища...

А уморени,
и избледнели,
все още
чакат...

Теб.