автор: jel

Тя беше малка гъсеничка,която лежеше върху черничевите листа,в една тъмна барака и се чувстваше толкова неуютно,и така подтисната,че просто незнаеше къде да се дене. Около нея дъвчеха и я поглеждаха неодобрително.
-Тази,защо не яде? Не и ли харесва храната?
Майка и също я погледна загрижено.
-Да не си болна,миличка...? Защо не се храниш?
-Защото ми омръзна вече! Процеди през зъби малката гъсеничка.
Наоколо само ядат и спят... За това ли сме се появили на този свят?
-Я гледай,какъв тон държи на възрастните?!
Изгърмя в тъмното гърлест глас и малката гъсеничка се сви уплашено в ъгъла,защото всички я гледаха злобно,даже сестрите и.
-Какво и става? Да не би с главата,а...? Вижда ми се отпаднала!
Каза по-голямата.
-От топлината ще да е. Успокои я другата сестра.
А гъсеничката се бе свила в ъгъла и плачеше. Мъчно и беше,защото не я разбираха.
Искаше и се да ухапе някой,но чувстваше,че това е безмислено.
И сълзичките,подобно на малки елмазени топчици,падаха върху черничевите листа.
-Нима в това е смисълът? -стенеше тя. Да ядеш,да ядеш...и накрая да умреш. Нима няма нещо друго?
Изведнъж нещо изскърца и светъл лъч прободе тъмнината.Той освети ъгъла,където лежеше гъсеничката и тя го погледна изненадано.
"Какво ли е това?" Приличаше на сребърен конец който води някъде далече.
-Какво си ти? -попита гъсеничката.
-Аз съм слънчевият лъч и дойдох при теб,защото тъгуваш.
-А там,откъдето идваш,какво има?
-Има светлина,радост,усмивки и красиви пеперуди.
-А какво е това пеперуда?
-Ами,това са гъсенички,които са повярвали ,че могат да полетят и един ден наистина са полетели.
-О,как искам и аз...!-простена гъсеничката.
-Ще полетиш,но първо трябва да се превърнеш в какавида и да умреш в пашкула.
След като твоето "АЗ" умре,ти ще можеш да се издигнеш в синевата.
Бог много те обича и желае за теб най-доброто.
Ти също ще го обикнеш,когато го ОПОЗНАЕШ.
Сега бъди покорна на по-възрастните и не преставай да мислиш за небето.
-Благодаря ти ,много,светъл лъч! -каза гъсеничката.
Послелъчът изчезна. И отново тъмнина изадух.
Но сега в гъсеничката гореше някакъв странен огън и тя стана послушна,изпълнителна и тиха. Толкова тиха,че почти не я забелязваха.
Неусетно тя се превърна в каквида и един ден наистина изчезна.
Намериха само малко бяло топче.
-Сигурно я изяло животно. Каза една от гъсениците.
А другите напрягаха малките си мозъчета,но нищо не измисляха.
Тогава вратата се отвори и през процепа край тях,полетя красива пеперуда.
Слънчевият лъч осветяваше сребърните и крилца и тя се издигаше и спускаше,сякаш изпълняваше някакъв странен въздушен танц.
Гъсениците гледаха онемели ,а пеперудата проговори:
-Сетрички,не ме търсете повече тук,защотоа полетях.
Това беще моята мечта,моята надежда и ето,вече не пълзя.
Създателят ме дари с крила и сега аз летя към Него,защото да летиш е наистина,прекрасно. Да се издигаш над красиви цветя и треви,над поляни и блата и да славиш Своя Избавител е чудесно. Винаги ще му благодаря.
Защото Той Ме научи,мили мои,че истинският живот започва едва тогава,когато моето"АЗ" умре в пашкула. Когато гъсеницата стане какавида,подготвяйки се за полет. А сега,сбогом!
Пеперудата прелетя през процепа и се изгуби от погледите на гъсениците.