автор: ambrouse

Когато световните лидери бяха информирани, че технологиите вече позволяват достъп до друго измерение, настана страшна политическа суматоха. Проведоха се стотици официални и неофициални срещи, на които, освен политици и учени, присъстваха и представители на специалните служби. На тези срещи рядко бяха допускани журналисти, защото се решаваха съдбините на цели вселени и всеки един непремерен репортаж можеше да предизвика размирици. Мнозина смятаха, че това е откритието на хилядолетието, но почти никой не виждаше какви конкретни ползи могат да се извлекат.
Учените бяха успели да докажат, посредством квантови и какви ли още не технологии, че съществуват хиляди светове, подобни на нашия, в които живеят подобни на нас хора. Но най– важното беше, че съвременната наука бе намерила начин за достъп до един от тези светове. Доказателствата бяха неоспорими – агент ACC-300 бе пратен, по–скоро телепортиран, край река Сома в разгара на Първата световна война, откъдето той се върна с повърхностна рана на главата и с едно писмо, написано от френски лейтенант, загинал впоследствие при артилерийска атака. Направените експертизи доказаха, че писмото е автентично, а това означаваше, че там някъде продължава да се води война, която тук вече никой не помни.
Срещите, особено тези с неформален характер, бяха напрегнати – възникваха ожесточени спорове, по време на които всяка от страните се опитваше да наложи тезите си. Първоначално надделя идеята за ненамеса, после махалото отлетя в другата посока – заради стотиците примери на геноцид в историята. Накрая бе постигнато съглашение да се действа, но премерено, и единствено с хуманни подбуди. Защото и хората от другото измерение заслужаваха добър живот. Неправителствените организации бяха категорични, че, базирайки се на горчивия си опит и на натрупаната информация, трябва да се опитаме да помогнем на събратята си „отвъд”.
Технологията за осигуряване на достъп все още бе несъвършена и често се получаваха времеви изкривявания. Постепенно обаче нещата бяха поизгладени, макар че ролята на случайните фактори си оставаше доста значима. На практика трябваше да се работи месеци наред, за да може да се прати човек през Портала – съоръжението, чрез което се осъществяваше връзка с друг свят.
Една топла августовска утрин се отдаде възможност за достъп до 1937–ма година, от която учените успяха да се възползват. Агент АСС – 300 бе изпратен в покрайнините на германския град Дюселдорф, където се провеждаше събрание на местната националсоциалистическа организация. Въпросният агент бе изключително опитен и хората от специалната комисия, която го бе инструктирала, вярваха, че ще справи с поставената му задача.
АСС– 300 извади мобилното си устройство и за стотен път разгледа снимката на дребния мустакат чичко, който се очакваше да дойде на събранието. После си повтори наум инструкциите. Чичкото дойде с половин час закъснение, придружен от двама телохранители. АСС – 300 веднага премина към действие. Качи се на един покрив, извади снайпера си, сглоби го и легна, приготвяйки се за стрелба. Удобният момент дойде след три минути. После бам и главата на онзи се пръсна като изтървана от високо зряла диня. АС-300 се измъкна невредим, възползвайки се от настаналата суматоха.
Политиците, както и повечето обикновени граждани, бяха доволни. Чрез убийството на Хитлер вероятно щеше да бъде спасен животът на милиони човешки същества от другия свят. Е, имаше и скептици, които пак подхванаха старата тема за това, че ако например се върнеш в миналото и убиеш баща си, няма как после да се родиш. Но масата имаше ясни виждания за това кое е добро и кое зло, и смяташе, че гореспоменатото убийство е напълно оправдано. Поне хората там, които и да бяха те, щяха да избегнат ужасите на войната.
Политиците набраха самочувствие. Появиха се и идеи за отстраняване на другото голямо чудовище – Сталин. Само че опозицията този път надделя с довода, че щом го няма Хитлер, Сталин не би представлявал сериозна заплаха за световния мир. След дълги спорове бе взето решение за временен мораториум върху намесите в другото измерение. Така духовете се поуспокоиха, макар че крайнодесните продължаваха да организират протестни митинги заради жестокото убийство на техния кумир. А сталинистите, те се бяха наострили и не даваха дума и да се издума за отстраняването на Вожда на народите.
Имаше една група учени, които смятаха, че в колелото на историята няма как да бъде поставен прът, тоест, каквото и да се направи, резултатът ще е същият. Да, но тамошният Хитлер, си бе отишъл малко преди началото на Втората световна война.
Един ден ACC -300 бе привикан от прекия си началник, който обяви следното:
- Така… мисията е проучвателна. Никакви действия няма да предприемаш, само ще огледаш обстановката. Но трябва да си внимателен, защото може да възникнат усложнения. Според научния консултант има възможност за достъп до Куба през 1963–година. Тогава светът се е разминал на косъм от ядрена война. Но това е тук, а там какво е станало, не се знае. АСС– 300 гледаше тъпо, затова шефът каза троснато:
– Студената война бе, драги, не си ли учил по история?
– Аз …таковата… бях по–добър по физическо.
– Очевидно. Както и да е. Просто си слагаш защитен костюм и това е, и никакво трепане на хора. Само оглеждаш и се връщаш! Ясно?
– Ясно.
АСС– 300 се озова на нещо като плаж. Само че пясъкът бе осеян с купища боклуци, морето имаше цвят на жлъчен сок, радиацията бе десет пъти по–висока от нормалната, а температурата на въздуха гонеше четиридесет и пет градуса. Потейки се обилно под защитния си костюм, АСС тръгна покрай бреговата линия. Вървя километри наред, но не срещна жива душа. Беше на път да се откаже и да натисне бутона за връщане, когато зърна прегърбена старческа фигура на около километър по–надолу. Възрастният мъж очевидно ловеше риба.
АСС–300 се приближи предпазливо, стиснал здраво служебната си берета. Старецът извърна глава и го изгледа учудено. Като че ли не се бе впечатлил особено от оръжието на агента, а по–скоро от футуристичния му костюм .
– Как е, кълве ли, старче? – попита небрежно АСС–300.
– Ти бъзикаш ли се с мен!
– Не… просто…
– Знаеш ли колко ми пука дали ще ме гръмнеш или не! От нищо не ме е страх вече.
– Няма да те гръмна – обяви агентът и неохотно прибра пистолета. – Какво правиш?
– Тренирам за времето, когато отново ще се появи риба – иронично отвърна възрастният. – Абе ти откъде падаш?
– Аз… живея на едно …далечно място.
– Аха. Хубав костюм имаш.
– Благодаря. Пази ме от жегата. А на теб не ти ли е горещо?
– Свикнал съм – изсъска през зъби старецът.
В този момент АСС–300 се зачуди как е възможно студена война да е доведа до такава ужасяваща жега. Консултира се с мобилното си устройство.
– Значи американците и руснаците са се стреляли с ракети, а?
– Абе ти на луд ли се правиш?
– Аз… таковата… отдалече идвам.
След дълго мълчание старецът рече:
– Какво те води насам?
– Събирам информация.
– За какво?
– За всичко, което се е случило.
– Кое не ти е ясно?
– Защо е топло, защо има радиация, защо рибата не кълве.
Старецът прихна да се смее.
– Ти май си от онези, дето се заровиха дълбоко под земята. Онези с многото парички. Тарикати! Нищо чудно, че не знаеш какво е станало! Хубаво, ще ти разкажа всичко. А ти в замяна на това ще ми дадеш ли този пистолет?
– Защо ти е? – Агентът едва се въздържа да не попита кои са тези хора, които са се заровили дълбоко под земята.
– За да се защитавам от зомбита. Шегичка бе, приятел. Просто ми се ще да пострелям по консервени кутии. Налегнала ме е скука, нали разбираш.
АСС–300 се колебаеше.
– Добре. Щом ми разкажеш всичко, ще се отдалеча на стотина метра и ще оставя пистолета на земята, а после ти си го вземи, когато искаш.
– Страх те е, а?
– Ами… честно казано да.
– Добре, съгласен съм. Откъде да започна?
– Отначало.
Старецът се ухили до уши и потърка един от струпеите на лицето си.
– Щом дойде на власт, Мартин де Шпеер…
– Кой е Мартин де Шпеер?
– Ама ти не си ли ходил на училище?
– Ами аз… не бях силен по история.
– Мълчи тогава и слушай! Без да ме прекъсваш обаче. Не мога да говоря дълго заради … проблем с белите дробове. – Старецът често се покашляше и очевидно изпитваше болка в гърдите, защото от време на време плъзгаше длани по измършавелия си гръден кош.
– След убийството на Хитлер, Мартин де Шпеер взе властта, както може би знаеш. Може и да не си бил добър по история, но определено не ми приличаш на идиот. Както и да е. Та немците не го харесваха чак толкова много, но го приеха за водач, за съжаление. Той успя да смаже бързо Франция, а после насочи вниманието си към Англия. Американците се включиха във войната чак по–късно. Но конфликтът се проточи и настана едно дебнене, не е за разправяне, точно както през Първата световна война. А руснаците само трупаха войски по границите си и си траеха. Де Шпеер трябваше да нападне веднага руснаците, ама не събра кураж, копелето му с копеле страхливо. Ако беше завладял Съветския съюз, щеше да се сдобие с неизчерпаем източник на ресурси. Но за да вземеш такова решение, трябва да си човек с визия.Така някъде към 1950–година всички се сдобиха с ядрени оръжия и стана страшно. Ама ти знаеш това, та нали по това време вие богаташчетата се преместиха да живеете в подземни укрития. Винаги съм се чудел как се снабдявате с храна. Вярно ли е, че отглеждате растения на изкуствена светлина?
АСС–300 се почеса по челото и след кратко колебание отвърна:
– Да, вярно е. – Осъзнаваше, че не е особено умен и се опасяваше да не се оплете в лъжите си. Но пък не можеше да каже на човека, че идва от друго измерение.
– Европа вече е необитаема. Аз бях командир на подводница U-230. След ядрения ад докарах екипажа си тук в Куба, и тук живеем вече тринайсет години… малцината, които останахме живи. Американците и руснаците вече не ни закачат, имат си достатъчно проблеми с радиацията… и с други неща. Хайде, махай се! – Старецът се задъхваше, като че ли всеки момент щеше да припадне.
– Как започна войната?
– Виж какво… това е възмутително! Нима си нямал никакъв достъп до информация?
– Не, до мен достигаха само слухове. Може би началниците се опасяваха да не се затормозим психически.
Старецът го изгледа подозрително, после каза:
– Руснаците изстреляха ракета по погрешка, някакъв проблем с пусковата система бил възникнал. Ние отговорихме, а после и американците се намесиха. За има няма два дена в Европа избухнаха петдесетина ядрени бомби.
Агентът гледаше стреснато и се кокореше.
– Значи са загинали много хора?
– Осемстотин милиона, доколкото знам. Но и другите континенти пострадаха сериозно. В момента приемливи условия за живот има в северните части на Канада, в определени райони от Близкия изток, в Патагония и тук, в Куба.
– Продължават ли да се водят военни действия?
– Че кой да ги води? На практика вече не съществуват държави, а където ги има, границите им са съвсем размити. Сега хората мислят само за физическото си оцеляване, не им е до политически дрязги. Аз дори имам приятели руснаци, бивши военни пилоти, които сега си изкарват прехраната със земеделие. Свестни момчета са.
– Значи според теб онзи ваш лидер Де Шпеер е виновен?
– Естествено. Заради неговото малодушие сме на това дередже.
– Смяташ, че Хитлер щеше да успее да се справи със Съветския съюз?
– Вероятно да, но и да се бе провалил, просто щяхме да загубим унизително войната, както стана предишния път. При всички положения нямаше да има ядрен апокалипсис.
– Но някой е убил Хитлер…
– Браво бе, имаш явно някакви познания по история. Хайде, чупка! Отивай да се криеш в бърлогата си!
АСС –300 тръгна да си ходи.
– Пистолета, нали не си забравил! Обеща ми!
– Ще го оставя на онзи хълм.
АСС–300 остави пистолета на хълма и се отправи към мястото, където трябваше да се извърши телепортацията. Малко се стресна, когато видя, че старецът тича към оръжието, но бързо се успокои, защото се оказа, че онзи няма намерение да стреля по него, а просто да се самоубие – бързо и безболезнено, с изстрел в устата. Всичко стана светкавично, дори не можа да види изригналата кръв и пръските мозък. Само проследи с поглед как тялото падна на земята и около него се вдигна облак прах, наподобяващ аура.
АСС–300 ускори крачка, гореше от желание да се махне от това отвратително място. Десетина минути по–късно стигна до виртуалния портал и натисна копчето на вградения в каската комуникатор. Чу се леко изпукване, после още едно. Като че имаше някакъв проблем с връзката. Агентът се притесни. Не можеше сам да се прехвърли в своя свят – налагаше се в контролния център да бъдат задействани няколко компютърни програми. Загледа се в останките на един разбит самолет, който бе толкова ръждясал, че не можеха да се различат никакви обозначителни знаци. Зачака. За пръв път от много време се чувстваше напрегнат; дори когато животът му бе в опасност, бе успявал да запази хладнокръвие, но сега… сега просто имаше лошо, много лошо предчувствие, което бе пропило с отровата си всичките му мисли.
След около половин час чу гласа на началника си.
– Здравей, агент АСС–300.
– Здрасти, шефе.
– Агент АСС–300, имам лоши новини за теб.
Агентът усети как сърцето му ускорява ритъма си. Зачака да чуе каква ще е присъдата.
Шефът му въздъхна и каза:
– Няма да можем да те върнем, за съжаление.
– Как така! – изкрещя агентът. – Дори и да има някакъв проблем с компютрите…
– Няма никакъв проблем с компютрите, просто съветът от висши политици прецени, че има опасност да разпространиш какво се е случило в тази вариация на нашия свят. Смятат, че няма да е възпитателно да се разбере, че убийството на Хитлер е довело до куп неочаквани бедствия.
– Но аз съм дал клетва за конфиденциалност! Никога не бих я нарушил! Винаги съм служил вярно на родината си!
– Така е, Джо, но за съжаление нищо не мога да направя. Вярвам, че ще се справиш по някакъв начин, ти си кораво момче, Джо.
– Но те, политиците, те ме накараха да убия Хитлер! Аз съм обикновен изпълнител. А ти защо допусна да чуят разговора ми със стареца?
– Джо, те се бяха намърдали в един модерен кабинет и държаха в реално време да проследят експедицията. А ти сам видя, че микрокамерите на скафандъра ти са включени. Мнозина залагаха, мамицата им, но като че ли никой не предполагаше, че отстраняването на Хитлер ще доведе до такива последици. Ах… сбогом Джо.
– Предай на жена ми, че я обичам и че ще мисля непрестанно за нея!
– Нямам право, Джо. В медиите вече бе обявено, че си загинал.
– Все пак…
– Ще се погрижа бързо да получи парите от застраховката ти. Сбогом, Джо. Вече наруших куп разпоредби, като ти се обадих.
Връзката прекъсна. Агентът се свлече на земята и започна да проклина всички светове и политиците, които го бяха прецакали. Но не остана дълго в плен на отчаянието. Реши да потърси руските пилоти, за които му бе споменал старецът. Смяташе, че с тяхна помощ ще успее да се свърже с хора, които да платят добри пари за притежаваната от него информация – в един малък чип, напиращ се в задния му джоб, имаше 10 ексабайта неправомерно копирана информация за проекта „Вселени”. Това бе допълнителната му застраховка. Вярваше, че след някое и друго десетилетие, някой агент, подобен на него, ще бъда прехвърлен оттатък, за да отмъсти на върхушката, която го бе използвала и изоставила. Всъщност той бе готов да даде информацията без пари, и да съдейства бе готов. От сега нататък щеше да живее за отмъщението. Да.