Тази сутрин микробусът на съседа се разбръмча рано. Събуди го точно когато най-много му се спеше. Надникна през пердето да види какво става навън. Явно заминаваше пак за няколко дни по търговия, защото беше добре натоварен със стока. Жена му, младата и хубава съседка, го изпращаше на път. Преди шофьорът да се качи и да тръгне съпрузите се прегърнаха и нежно се целунаха.
Завидя му в този момент, че е млад, че има толкова красива и оправна, толкова любяща жена. Не веднъж я беше наблюдавал скришом, когато минаваше край дома му с пълни пазарски чанти. Тогава най-силно изпъкваше напред сочният ѝ едър бюст. Походката ѝ беше плавна и лека, дори някак мелодична. Струваше му се, че ако имаше възможност би наблюдавал хубавицата с часове и би се наслаждавал на красотата ѝ безмерно. Когато вържеше дългата си коса на конска опашка или я навиеше на кок, тогава откриваше дългата си лебедова шия и бялото ѝ лице цяло засияваше, поруменяло от силата на младостта в нея. Жена, като видение, мираж, който го караше да забравя грижите и неудачите в трудния му ден. Понякога се питаше дали жената е наистина толкова хубава или на него така му се струваше, защото жена му си отиде от този свят рано и го остави без топлината и нежността на женска ласка, или защото всеки ден я вижда и образът ѝ затова завладяваше така съзнанието му? А може би се дължеше и на това, че човек по-силно желае това, което не притежава, онова, което е по-недостъпно. Загледан след гъвкавата ѝ походка, понякога тежко въздишаше по нея. Въздишаше по отминалата младост, по пропуснатите възможности да хване щастието в капана на сърцето си, по спомена за хубавите дни, които бе имал със своята съпруга. Беше му много трудно да крие възхищението си от младата съседка, страстта която с всеки изминат ден го завладяваше все по-силно, да потиска напиращия мерак по нея. В името на добросъседските отношения старателно се опитваше да скрие тези свои дълбоки вълнения. А и вече бе човек на години, за да си позволи да се задява с толкова млада жена.
Когато микробусът отпраши по спящата още улица и жената си влезе отново в къщи, той се върна в леглото с намерението да поспи още малко. Опита се да мисли за нещо друго, но образът на жената отново и отново изместваше всичко друго от мислите и представите му. Разбра, че няма да може повече да заспи и стана.
Зарадвани от свежото утро, потопени в прохладата му, птиците сякаш искаха да изпълнят репертоара си от песни, преди слънцето да е изгряло, преди горещината да възцари навред и да прогони всичко живо да потърси спасение от нея на сянка. Очертаваше се един ден без планове, ден в който щеше да има много място за сладкото мечтание по хубавата съседка. Дори леко се усмихна, защото го изби на поезия, нещо което никога не бе забелязвал в себе си, като си рече: „Каква красива гледка, е моята съседка!“ И си даде сметка, защо най-често поети стават хората с влюбени сърца. За да избегне подобни мисли се залови с по-прозаични неща – хвана се да поработи в градината пред къщи. Така си мислеше, че ще премине неговият ден.
Привечер, тъкмо беше си влязъл да си почива, когато на вратата му се позвъни. Голяма беше изненадата му, като видя в рамките на вратата съпругата на съседа.
– Изгоряха ми бушоните и искам да те помоля да ми помогнеш.
Той стоеше объркан в изненадата си и в първия момент не можеше да отговори нищо. Тя затова запълни неловкото мълчание:
– Аз се страхувам от токовете. С тези неща се занимава само мъжът ми.
– Разбира се. Сега ще ги поправя – най-после проговори той.
За него не представляваше никаква трудност. Можеше много бързо да се справи, но нарочно не бързаше. Искаше му се да остане колкото се може по-дълго в компанията на очарователната съседка. Но колкото и излишно да се мотаеше, работата беше свършена. Помогна му тя.
– Ще направя по едно кафенце, нали ще пийнеш?
– Няма да откажа, да.
С кафето, тя предложи и някакво вносно спиртно питие, и като пийнаха, той се поотпусна. Разговорът им потръгна.
Жената седеше предизвикателно срещу него. Показваше без свян красотата на дългите си стройни бедра. Това го смути, защото не знаеше как да реагира. За да го улесни, тя разпусна косата си и разкопча блузата си. Освободени от теснотата на дрехата, стегнатите ѝ гърди изскочиха напред, търсещи ласката на топлите му длани. В изненадата си той стоеше безмълвен, с невярващо отправен поглед в съблазнителното тяло на своята прелъстителка. Тя се опита да го извади от вцепенението му с думите:
– Ела, знам, че ме желаеш.
– Как така? Откъде?...
– Такова нещо не може да остане скрито от жена, която е обект на нечий мерак.
– Но ти си омъжена!? Имаш млад и хубав съпруг. А аз…
– Не мисли за това, сега. Ела! Млад и хубав е, но е безсилен в това отношение, за голямо мое съжаление.
Не успя да се въздържи и се поддаде, впуснаха се в любовната игра. На пук на всичко, може би заради голямото му желание, нещата така и не успяха да се получат. Оказа се, че и той е безсилен. Разочарованието се бе изписало по лицата и на двамата. Все пак, жената прояви такт и му рече:
– Не се притеснявай! Такива неща се случват. Следващия път ще стане както трябва.
Въпреки успокоителните ѝ думи, той не се надяваше, че ще има следващ път. Разделиха се с уговорката, че ще си дадат нов шанс да изживеят радостта от сливането си.
Но предположенията му се оказаха правилни – следващ път нямаше. След като съпругът и съседът се оказаха слаби любовници, в града имаше достатъчно млади мъже с буйна кръв и големи възможности.
След този провал, някак от само себе си, постепенно мислите по хубавата съседка го напускаха, за да избягат един ден напълно от него.