автор: daro

Въстанало е ралото,
разтваря земята и на тласъци сее.
След дълбока привечерна оран
разпилени коси почиват на рамото.
Ухае на пури и бърбън,
на ърбан и трюфели,
на въздуха плътен –
и на двете страни на монетата,
„която навред се търкаля,
неспирно навред се търкаля".

Брутално яко! – каза Жак Премиер.
Не чуваш песента ми – каза тя,
баща ми всеки ден си отива,
не спира...
и аз бавно умирам.