автор: gringo

Нери, Нери, сладка Нери,
кой по тебе се катери,
двата върха покорява
и надолу припълзява –
да целуне малко пъпче,
да прегърне котьо гръбче,
в окосената ливадка
да остави диря сладка
с тръпно охлювно езиче
и там, трусът сеизмичен
дето те разтърсва цяла,
нежно, нежно да погали…
А ти, Нери, с пръсти тънки
да разтвориш плахо гънки
и откриеш процеп тесен –
вход към лабиринт чудесен,
на чието влажно дъно
дреме наслажденье сънно –
ах, кой нощем го пробужда,
моя мъко, радост чужда…

Нери, Нери, дивна пери –
не събуждай в мен химери,
че сме от различни вери
с тебе, моя малка Нери,
моя Нери, дивна пери…