автор: venipec

Любовта ми без тебе боли.
Всяка мисъл е камък надгробен.
Всички залези, всички луни
се стопяват във капка отрова
и поемат по вените... Знам,
все към теб ще ме води безкрая.
С всяка стъпка ще стигам до там -
да те имам, когато те няма...
Все по-често в нощта ще вали
и ще шепнат дъждовните капки.
Любовта ми без тебе горчи
като глътка отрова - от сладко.

Венцислава Симеонова