Заизкачва се по металната стълба и влезе вътре при тях, погледна ги и наум се поздравиха. Седна пред един от мониторите сложиха ѝ предпазния колан и отпуснаха седалката до легнало положение. Зачака!!!
!!! Усети силата на двигателите върху тялото си. Толкова мощно беше ускорението.Мария и сега си помисли, че ще полудее от страх или умре от натиска,който усещаше върду дробовете си.Сякаш тази”церемония” нямаше край, нямаше свършване. Усещаше тялото си така сякаш беше заклещено в менгеме.Изведнъж всичко на кораба притихна ,само сърцето й все още не можеше да се успокои. Мария погледна през люка, който върна нейното самоуспокоение, толкова синя толкова съвършена беше нейната планета. Мъжете, които бяха насядали на пултовете, бяха на еднакви години и изглеждаха като съвършени клонинги. Но те всъщност бяха различни. Мислеха по различен начин. Сякаш бяха ново поколение хора четяха мислите си. Нямаше нужда от думи, празни или лъжовни думи, които губеха много от днешното време на хората. Мислите им бяха чисти .За миг Мария си представи, че е попаднала в бъдещето сигурно тази калдаръмена улица бяха следващите сто години път на днешните хора. В корпуса за управление влезе най-важният за тях, когото те наричаха ТОТ. Създанието погледна Мария. Младата жена разчете неговите мисли макар да не разбираше как се случва това. Тръгнаха по тесен коридор. - Нещо притеснена ми се виждаш, какво има? - за първи път Тот ѝ заговори на нейния език.
– Уморена съм! Безкрайно смутена,че чува човешки глас, отвърна Мария
-Знам! Както и знам, че точната дума за състоянието ти не е умора. Тялото ти е в пълен покой долу(под долу имаше в предвид на Земята). Духът ти е при нас облечен в друга материя, това е всичко. Объркана и изплашена си, но няма от какво! Искам да те предупредя, че можеш да се разхождаш навсякъде из „кораба”, но има едно място, на което не бива да влизаш, без значение каква е причината, не трябва, не може, забранявам ти, разбрали ме? Не можеш да влизаш тук - почти извика в лицето ѝ ТОТ и посочи една..огромна врата!
- Дааа,- отвърна заеквайки в уплахата си тя!
- Какво да, повтори какво ти изрекох току-що!
- Дааа... не влизам на това място - каза Мария и посочи вратата.
- Добре, иди сега разхождай се или питай другите каквото поискаш със силата на мисълта си, те ще ти отговарят на въпросите. Но, сега разбра, че само АЗ мога да разговарям с тебе. Мария се върна обратно в залата, която ръководеше полета седна пред един голям монитор и се загледа. Беше толкова красиво! Имаше сияйна бяла сянка в далечината, приличаше на красив или по-скоро съвършен женски силует, който летеше с ръце прибрани до тялото. Тя погледна единия от мъжете, които всъщност бяха седем на брой. Седем еднакви лица облечени с еднакви дрехи кафяви кожени сака, черни панталони, черни и излъскани обувки / „Сякаш бяха манекени от студиото на"Пако Рабан“ -красиви и безупречни готови всеки момент да излязат на подиума. Очарователни дори хипнотизиращи мъже, които бяха на възраст не повече от тридесет и три години Странното в тях беше,че никога не се усмихваха но, сякаш лицата им сияеха в усмивки отвътре.
- Какво е това? Попита с очите си най-близкостоящият до нея.
- Комета - отговори ѝ той - далеко е и от нас и от земята.
- Красива е -отбеляза Мария.
- Тази да! Но има и страшнички черни, пълни с гигантска маса от камъни и вода по твърди от желязо, които те засмукват, притежават неописуема магнитна сила.
- Колко такива си виждал?
- Малко, за радост повечето са бели, красиви. Искаш ли да видиш дъщеря си през монитора?
- Да,може ли объркана извика Мария!?
- Разбира се, ела по-близо до мен, сега ще преустроя програмата ела на този левия монитор. Младата жена се подчини на мъжа и се загледа. Само след секунди ясната картина превзе очите ѝ. Тя видя стаята си... детското креватче, малкото дете, което спокойно и непробудно спеше с ръце вдигнати нагоре, видя и съпруга си, беше метнал възглавница на лицето си и също сънуваше. Но изпита истински шок когато видя собственото си тяло, което лежеше в леглото. Отскочи силно назад очите й бяха широко отворени сякаш видели призрак.
- Ако се събудят какво ще стане? - попита уплашена Мария?
- Нищо!-няма да се събудят, докато не те върнем в тялото ти!
- Знаеш ли, мисля си, че това което ми се случва, не е истина, вероятно товааа …е някаква форма на импресия или мистерия.
-Да, ти сънуваш сега! Това е друга реалност, малко изкривена от времето, но... реалност! Някои човешки умове биха стигнали до заключението,че това е нарушаване на умственият им мир. Други наричат това пророчески сънища. Но истината е,че това което сега преживяваш, се нарича пътешестващо ясновидство, астрално проектиране и друга форма на съществуване. Приеми го така както ще ти бъде най-удобно!
следва продължение)