автор: VOLTER

Хайваз
- музикантът, с когото Недялка Керанова изпя най-хубавите си песни по сватби и сборове, един от последните ученици на Рамадан Лолов!

- Циганин, ама на българите вика „назад”!... Гато свири, ти казва с коя но́га да стъпиш - нарежда дядката.

Хайваз има вродено чувство за хумор – не разказва измислени истории, а житейски ситуации за хора, дето ги знаем или сме чували. Разказва с лекотата, с която свири на кларнета… Когато засвири, очакваш история, а заразказва ли, очакваш свирня… Има забележително чувство за мярка – лоша дума не знае, обидна дума не казва…

Когато сменят имената на циганите, го питат какво име избира:
- Иван Вазов – заявява той.
- А, сега де, нали знаеш кой е Вазов!...
- Знам, и зат’ва искам на него да се кръстя – ако е гарга, да е рошава.
- Ама, чакай сега, нали знаеш Вазов какво е написал…
- Аджеба, точно за т’ва…
- Барем, чел ли си книгата?...
- Я си я знам – отвръща многозначително музиканта…
Няма как, пишат го Иван Вазов, но за хората си остана Хайваз циганина.

Посред зима, в най-големите студове, децата му остригани и главите им лъщят като тиган на месечина. Комшиите го питат:
- Бе, що острига всичките чавета нула номер!...
- Щото, гато си легнем, ай сме мръднали с циганката, вирнат глави и се кокорят в тъмното, да не изпуснат нещо… А сега им е студено и се завиват през глава…

Политически от Окръга агитира чемурлийци доброволно да си дадат земята и направят текезе:
- Ша докараме от Съветския съюз и породисти крави, дет дават по 30-40 кила мляко, а не кат наш’те по три-четри! – наляга агитатора…
Пърката Латю, дето си няма земя, а само една келява крава, се обажда от дъното на салона:
- Те руските крави дават мляко, ама вратовете им са дълги и пасат на-далече…
Политическият, озъптен го стрелва с поглед, но преглъща…
На другия ден го намира да пасе кравата в Чалпур дере и от далеч завръща сакото, та да му лъсне „ютията” на кръста:
- А̀ сега да ми повториш оная снощната приказка!... Като какво искаше да ми кажеш! – прецежда през зъби Политическият застанал над главата му и го подритва с ботуш.
- Ми да ти кажа, кузум… Ей тая крава видиш ли я?... Га ми из’де ляба от торбъта, за се наеде ли?... Няма да се наеде, ама я за остава гладен, нъл’така? Та и твойта раб’та - държавата кат ми земе кравичката, ще прокопса ли?... Хич даже, ама я как за коландисвам без тая пукница!...

След създаването на текезето в Чемурли Хайваз ходи два дни на полето и на третия става муртаджия към селкоопа – от копането му ставали мазоли и му пречело на свирнята… Десетина години обикаля с кошница из селото и събира яйца, догде един ден се чу, че го наче́ли и трябва да плаща много пари или лежи в затвора. Хайваз пък отричал и твърдял, че го натопили…
От зор взема краллето под мишница и идва в Синеджик да търси пари. Баща ми, върл почитател на народната музика, му дава борча и заръчва:
- Разплащай се и бягай от т’ва загубено село!
- Ми, да бягам, ама де – пари няма, колиба няма, само една калпава циганка и циганета…
- Идвай в Синиджик – ше съберем пари и направим тухлена къща…
Хайваз знае: Тенчо каже ли нещо – станало е…
От този ден се обръща към него с уважителното „кумец”. Никой не може да го накара посред нощи да стане от сън и свири, само ако кумеца е рекъл…

Хайваз се пресели и не стъпи повече в Чемурли, дори и на сватби отказваше да свири - в Синеджик продължи да събира яйца и никога не го обвиниха в злоупотреба…
Къщата, направена от цялото село и сега е кацнала на най-видното място в мах’лата, само Хайваз го няма да извие тежка мелодия и нареди сладка приказка...