автор: daro

„Само малките деца играят на война“*
и за всяка утрешна игра
готови са на всичко.
Ръцете на тези малки войници
ще зидат световния мир
изстрадан в локалните вътрешни битки.

А дали ще го славят,
дали ще го помнят,
и онзи скитащ „в сърцето на света“, Блез Сандрар –
красив и потресен,
саламандър в жълта и жлъчна пустиня,
изтерзания дар в трансгалактичен експрес
над света ни посредствен?
Аз съм – не зная!

И няма да има
истина неразкрита,
когато хлапаците-комисари
засаждат словата му
под звездния кръг
на Брюкселската градина.

И когато разстрелват с иронични усмивки
60-годишните евро-стопани,
докато 6-годишните санитарки
превързват главите на ранените,
изтръгнали вековното детство –
и Първата
и Втората
и Третата…
нeчовешки бясна прегръдка.

*„Война в Люксембургската градина“ - Блез Сандрар, октомври 1916