автор: poetry_as_song

Странник е той - и няма посока.
Събира счупени женски души.
Грижливо лекува ги с билки и слово,
прегръща ги топло, когато боли.

Разказва им приказки - песен им пее,
завива ги нежно, за да заспят.
Рисува картина на малка планета,
с единствена Роза и нейния Принц.

И утрото идва - няма търпение,
да пие щастливи човешки сълзи.
Земята върти се от вдъхновение,
а звездоброецът ражда мечти.