автор: venipec

Сънувам цветно.
Нямам време
да съм безлична.
Аз съм звън.
На ледена висулка песен.
Сълза на птица.
Полъх тънък...

На хоризонта съм началото.
Щастливото на всеки край.
Неуловима като вятъра.
Невидима съм.
Аз съм тайна.
Прошепната далече някъде
на морски бряг, на стръмен склон.
Незабравимото на залеза.
И скъпото на всеки спомен.
Сънувам цветно...

Венцислава Симеонова