автор: bbobbibgbs70

Усмихна се, ръка протегна,
в очите блесна летен дъжд.
Самотна фигура на прага
с багажа в сака – твой и чужд.

Целуна ме без страст и тръгна си...
В засада. За да ми кажеш – с мен бъди,
когато съм дъждовна. Плаха.
Ти слънцето във мене събуди.

Помаха ми заплакала безшумно,
полюшна фигура в последен танц,
и пламъкът в душата ти запали
на тъмнината падащият гланц ...

Тогава светна утрото само... Внезапно
със плясък на притихнали криле,
които ме понесоха високо,
а всъщност... Те са моите нозе ...

2015

Боян СТАНИЛОВ