автор: divcviat

Събирам спомени от душите на мъртвите,
знам че на тях не им е студено,аз зъзна.
В тунела е мрачно,въпреки че се моля
на спомена за малко топлина на дивото зло,
погубило семйството ми.

Грешно е дето са дали живот,на обречените..

Докога ще мисля за раната и хората с тъжни лица...
на които приличам..и студа в мислите,тръпките от първия въздух
в дробовете.

Спомням си,небесния купол и вика на ангела мой
от смъртоностната болка от очите на Старите,

бях уплашено малко момче...

...болеше ме

"умирам от болка,за да живея с нея"

ДА..