автор: veronikas

Аз знам, че всички обещания
след време ще се случат.
Дъждът е извинение.
Очите ни на светлина се учат.
На устните ми всичките съмнения
копнеят за целувка.
Ти също като мен си лято,
дори във ден на затъмнение.
Аз също като теб съм стенопис
в съседно измерение.
Събираме се в очертания.
В контѝнуум от време.
А всъщност не е същото,
което сме очаквали.
Аз знам, че всичките значения
ще си намерят мястото.
Денят е предложение.
Ръцете ни – завръщане от бягство.
Събуждаме желание,
при допира на мислите.
Защото времето е въпросителна,
а аз съм точка.

Успях ли да напиша обяснение
защо съм с тебе още?...