автор: thebigplucky

Нашата любов с теб – беше нещо специално.
Естествено – изживяхме я по особен начин.
(А изживяхме ли я?!)
Останалите – може би нищо не разбраха,
но за нас, двамата, светът за дълго беше отеснял.
Само в сънищата ми всичко беше както трябва;
наяве – така си и остана –ненаписан роман.
Не бяха ли достатъчни знаците, които ти дадох?!
Прекалих ли с тях?!
Ти ли не ги разбра?!..
Така и не пожела да претоварим света с още един грях.

И сега от погледа ти ми припарва...
(Или си въобразявам?!?)
А под дрехите ми – всеки път хлад пропълзява,
когато с усмивката ти ни разделя само един праг -
дали това, в очите ти не е покана?!..
Аз – така и не посмях да протегна ръка,
но и ти – така и не поддаде
на нито едно от мълчаливите ми признания.

И сега – понаболяваш. Като зъб наскоро изваден -
уж те няма, пък сякаш си там.
И как ли би могло да боли от нещо неизживяно -
така и не разбрах?!
Всички врати между нас -
ще престанат ли някога да се затварят?!
И докога ще се правя на пиян и неосъзнаващ ставащото?!
А теб – кога ще престане да те е страх от истинските неща,
стоящи на по-малко от мисъл разстояние,
на по-близо от трепет между нас,
настръхнали от препожелаване...
Ела моя късна Любов. Ще бъде нещо повече от специално...