Наточената секира,
сече от ляво и дясно...
сече и пръска
стърготините на букви.
Дървоядите облизват смолата
от дървесните стружки,
прилепнали с „вечнозелени“
изгарящи нужди.
А родената в благо ръка
по раменете на склонове,
ели залесява.
Тогава, защо са ни нужни
несъразмерни пропорции,
съотнесени хармонично?
Посечен или разлистен
стихът и в триците открива,
както заслон на тетрадка,
така и вестникарска хартия
за поетичните прозорци –
да забули облак,
да изгрее книга…