автор: frezija

Макар, че кървящият изгрев напомня червило,
не бъркай устните ми с утрото, мълчат прекършени.
Бях ти въздух за дишане сутрин, но въздухът свърши.

Огледай се, ослушай се. Мъртвило е!

Макар, че огненото пладне съблича потната ти риза
не бъркай обеда с обичане, аз нямам тяло.
Това, което вижда огледалото
е само спомен за опасната ми близост.

Макар, че златото на залеза по тялото ти сластно пада,
не бъркай свечеряването с ласка, нямам длани.
Какво ти завещах ли? Само рани!
Родих ти чудеса, но като Кронос ги изядох.