автор: ivliter

Времето вече се беше достатъчно затоплило, за да тръгне облечен в риза с къси ръкави. Но старите му бяха поотеснели след зимните месеци на обездвижване, пък и сметна, че е дошло време да обнови тоалета си. Трябваше да изглежда добре, за да разчита, че ще може да се хареса на някоя жена. Мина през няколко магазина и все не намираше подходяща,
такава, каквато да му хареса като размер, кройка и десен. Когато влезе в последния от заплануваните, вече беше започнал да се отчайва, че няма да успее да купи.
Посрещна го млада и засмяна продавачка. Там се оказа, че има ризи колкото ще, което го затрудни да предпочете някоя. Започна да пробва, тези измежду които възнамеряваше да направи избора си. И колкото повече мереше, събличаше и обличаше, толкова повече се засилваше колебанието му коя да бъде предпочетена.
Освен, че беше красива, продавачката се оказа и много любезна. Търпеливо му показваше стоката и обясняваше, коя от каква материя е, как се пере, как се глади. Беше се натъкнала на подходящия човек, пред когото можеше да покаже познанията си и да изложи опита си. И имаше защо, защото той си беше пълен невежа по тези въпроси. Но при всичките тези обяснения, вместо да му помогне, тя го обърка още повече, защото една от ризите се переше при определени условия и температура на водата, при друга трябваше да се внимава с гладенето, някои от материите при изпиране се свивали, други много се мачкали и т. н. „Бре, дяволите да го вземат! Не съм допускал, че да си купиш хубава риза е толкова сложна работа“ – помисли си той и ситни капчици пот избиха по челото му от притеснение. До този момент приятелката му се грижеше за тези неща, но откакто се разделиха, трябваше сам да се справя. Неженените му приятелите го убеждаваха, че нямат такива проблеми, като казваха:
– Няма какво да се чудиш какво да избереш. Вземаш най-скъпото и ще имаш най-хубавото.
Но той знаеше, че не всичко опира до цената. Трябваше да се носят дрехи, подбрани с вкус – такива, които да подхождат на фигурата му, да подчертават предимствата й и да прикриват недостатъците. А за да имаш поглед върху тези неща се иска опит и наблюдение. Знаеше, че изобщо тези неща не са за подценяване и не са за всекиго.
В магазина влязоха и други клиенти и продавачката преди да се упъти към тях му рече:
– Не се притеснявайте, спокойно. Пробвайте ги пак.
За разлика от него, новодошлите клиенти изобщо не се суетиха, купиха каквото искаха и си тръгнаха. Завидя им на решителността. Останаха отново сами в магазина.
– Избрахте ли? – попита тя.
– Още се чудя. Не мога да преценя, коя ми стои най добре.
– Искате ли да Ви помогна?
При този въпрос, отмести погледа си от красивото й лице върху облеклото й. Личеше си от пръв поглед, че тоалетът й е подбран с много вкус.
– Да. Ще съм Ви благодарен. Вие отстрани по-добре можете да прецените с коя изглеждам най-добре.
Магазинерката отстрани няколко от ризите с думите:
– Определено не са подходящи за Вас. Ще пробваме от тези двете, коя да бъде.
След като ги пробва поред, тя категорично отсече:
– Препоръчвам тази. По актуален модел и с по-добра материя е и най-важното Ви отива. С нея изглеждате още по елегантен.
– Добре, нека бъде тази. Доверявам се на вашия вкус.
– Чудесно! Жените ще се обръщат след Вас.
– Дай боже. Точно това ми трябва! – смее се той докато плаща покупката си.
Когато излезе от магазина, въздъхна облекчено и тръгна доволен по търговската улица в града.
След няколко дни се случи да мине отново край магазина, облечен в новата си риза. Продавачката точно затваряше и си тръгваше. Позна го и му се усмихна. После задържа за дълго погледа си върху него. Той се смути, от този поглед, спря се и попита:
– Нещо не е наред ли?
– Не, всичко е наред. Изглеждате много добре. Нали Ви казах, че всички жени ще се заглеждат във вас, когато носите тази риза. Аз не правя изключение.
Засмяха се.
– Благодаря, че ми помогнахте. Всички я харесват наистина.
Стояха изправени един до друг. Настъпи малко неловка пауза. Тогава той каза:
– Ако не бързате, имам желание и настоявам да дойдете да Ви почерпя, заради помощта, която ми оказахте.
– Мога ли да откажа на предложението на един изискан кавалер, облечен в такава красива риза.
– Тогава да вървим!
Това беше първата от последвалите им срещи. А тези срещи ги отведоха впоследствие и до олтара. Освен с хубава риза, така той се беше сдобил и с млада и красива жена.