автор: liulina

Някога те пуснах в моя храм,
отвори портите и махна им печата,
но сякаш беше взлом и огнения плам,
ме покори и с невинност заплатих цената …
Горях в ръцете ти като твоята китара
и сякаш вакла сажда бе страстта,
полепваше по детските представи
и с нея ставах истинска жена …
Днес вече друго е небето,
а аз отдавна нямам храм,
ограбиха го други пръсти и ето,
сега какво ли да ти дам?
Все плащах с болка и губех нещо в мен,
стените рухнаха и от представите ми светли,
не остана нито лъч в забързания ден,
за това очите ми не са приветни …
Там мрак се настани, неверие и болка,
озбен свят, потъпкани любов и вяра,
навивах на обратно житейската си ролка
и спомних си как първата любов изгаря …